Скандали в Белия дом! Бил - с фелацио, Хилари - с тайни чатове

От насекомите до пощальоните

Жилището на американския президент е нападано от бръмбари, водопроводчици и какво ли още не

Скандалът в Овалния кабинет с Володимир Зеленски е резонансен, но нито първи, нито последен, разтърсил Белия дом из основи.

Водопроводчици, бръмбари (подслушвателни устройства), секретарки и всякакви други се надпреварват да забъркват каши.

Мнозина читатели си спомнят шумната разправа от края на 90-те между президента Бил Клинтън, първата дама Хилари и младичката стажантка Моника Люински. Гордиевият възел се завързва още през 1995 г., когато 21-годишното момиче, с прясна диплома от престижен колеж, кацва в Белия дом да се обучава на административни дела, ум и разум. Изпадналият в криза на средната възраст Уилям Джеферсън (Бил) Клинтън я фиксира бързо, пък и самата Моника явно не се възпротивява. Тя периодично му предоставя орални ласки в Овалния кабинет - същия този, където Зеленски, Тръмп и Ванс се спречкаха миналия петък.

Щастливият Бил, Моника и уж нищо неподозиращата първа дама си живеят тихо и задружно до 1997 г. Две години след началото на фелацио сагата Моника се сдърпва с държавния глава, решава да напусне Белия дом и да търси късмета си в Пентагона - той не се намира чак толкова далеч. Във военното министерство на САЩ се сприятелява с колежката си Линда Трип и й изпява всичко за тайните забежки в Овалния кабинет. "Вярната дружка" Линда, въоръжена с диктофон, записва телефонните си разговори с Моника. Постъпката й не е много приятелска и не е никак умна, предвид, че телефоните на висшите чиновници не са най-дискретното средство за комуникация. И така, подслушвачката Линда документира какво си говорят, а когато разбира, че приятелката й е подписала клетвена декларация за неразгласяване, сама публикува записите. По-точно, не ги публикува, но прави така, че да изтекат. Признанията на М. Люински попадат у прокурор Кенет Стар. Обвинителят нарежда разследване срещу президента. Оттам до медиите има една крачка - на 17 януари 1998 г, резилът гръмва в медиите. "Свирката на Моника" става толкова известна, че е възпята в нашенски чалга парчета. Срещу Бил Клинтън е започната процедура за импийчмънт, но в началото на 1999 г. е отхвърлена. Първата дама Хилари му дава съмнителна прошка.

Двайсет и пет години по-рано гръмва легендарната афера "Уотъргейт". На 17 юни 1972 в щаба на Демократическата партия нахлуват някакви водопроводчици (или поне се представят за такива). Обяснението е повече от странно, защото влизат в сградата с взлом по тъмни доби, без да са повикани от никого. Кой водопроводчик се вмъква незаконно в чужд имот?! Полицията пристига и арестува петима души, трима от които - кубинци. Оказват се агентура, бивши служители на Белия дом.

На 20 юни Лари О'Брайън, председател на Демократичния национален комитет, съобщава на пресконференция, че срещу взломаджиите се предприемат съдебни действия за домашно нашествие и нарушаване на гражданските права. Той твърди, че нашествениците имат връзки с висши служители на Белия дом. Федерално жури е натоварено да разследва този случай. Разследването разкрива, че действително членове на президентството участват в незаконни дейности. На 27 юли 1974 г. Конгресът на САЩ открива процедура по импийчмънт на избрания за втори мандат президент Ричард Никсън във връзка с тази афера. Никсън не успява да докаже убедително, че няма общо с аферата, и подава оставка като президент (август 1974 г.), което е прецедент в американската политическа история.

Връщайки се на Бил и Хилари Клинтън, първата дама също се забърква в скандал. Вярно, не в качеството си на първа дама, а на държавен секретар, но аферата й струва победата на изборите през 2016 г. Нейните несполуки подаряват на Америка и света първия мандат на Доналд Тръмп.

Като държавен секретар Хилари проявява престъпна небрежност в боравенето със секретни документи. Бдящото навсякъде ФБР й открива дознание. Три месеца преди президентските избори директорът на службата Джеймс Коми заявява дословно:

"Госпожа Хилари Клинтън е нарушила правилата за боравене с класифицирана информация. Но в действията й няма престъпление и разследването се прекратява". Мнозина подозират, че Бил Клинтън е упражнил натиск да оставят съпругата му и в същото време кандидат за президент на демократите. Непосредствено преди това той се среща с министърката на правосъдието Лорета Линч.

Но както е известно - всяко чудо за три дни. До изборите има 90 дни и скандалът очаквано се забравя. Х. Клинтън живее щастливо с рейтинг далеч по висок от този на Тръмп и аха-аха да стане държавен глава. Само две седмици преди вота гръмва още една бомба. ФБР разследва бивш сенатор, който има косвена връзка с Хилари Клинтън. Тя е, че неговата съпруга е първа приятелка и доверена колежка на Хилари в Държавния департамент. Дамата също попада в полезрението на ФБР. И тогава агентите откриват, че с Хилари са си водили тайни чатове, в които си пишат държавни тайни. Оттам пътят е кратък - предимството на Х. Клинтън пред Тръмп се стопява до степен, че той печели.

Що е то Министерство

на ефективността 

Във връзка с всички гореизброени скандали Доналд Тръмп прави всичко възможно да не стане обект на импийчмънт. Ключова роля в това има Илън Мъск и ръководената от него зловеща структура Министерство на ефективността, прочула се и с латинската си абревиатура DOGE. Под благовидния предлог да намали обема на раздутата администрация и да спести пари Мъск уволнява опозиционно настроени чиновници на ключови позиции в службите и съдебната система. Закриват се цели агенции, които биха могли да станат препъникамък в плановете на Тръмп. Агенцията за чуждестранна помощ USAID безусловно ще спести пари на бюджета, предвид че вече не работи. Скритият и по-важен ефект е, че при премахването на уж ненужни звена и учреждения все повече функции попадат в компетенцията на Министерството на ефективността и у компетентния по всички въпроси Мъск.