(ВИДЕО) Древни животни изскачат вместо жълтици

В пещера край Вършец

Не пускайте децата да се катерят по макетите в Палеопарка

Турско съкровище някога търсили иманяри в пещера над Вършец, където в началото на 90-те години на ХХ век местен учител и питомците му откриват кости на животни, обитавали региона преди 2,5 милиона години. Това признават под сурдинка в Палеонтологичния музей в курортния град, който отвори врати през миналата година.

Находището е открито от художника от Вършец Мариан Марков, който съобщава за откритието си на палеонтолозите от Националния природонаучен музей проф. Николай Спасов и проф. Златозар Боев. Интензивни палеонтологически проучвания биват организирани през 90-те години от Националния природонаучен музей и тогавашния институт по зоология при БАН.

Според признания на откривателя той е ровил в дупката още през 1963-64 г., но тогава така и не намерили нищо. С настъпването на промените учените също проявявали интерес към обекта и скритите в него тайни. Затова и учителят ги завел хем на разходка, хем на пикник, хем да поровят и потърсят нещо интересно и ценно.

"С първия удар на кирката излезе кокал - казва Марков. - С децата спряхме да копаем веднага, защото ми стана ясно, че той може и да е ценен." Впоследствие самодейците със собствени сили продължили проучванията, като промивали материала във водите на река Ботуня, която минава през града им.

След като в софийския природонаучен музей разбират, че край Вършец излизат наистина ценни находки, започват също работа на терен. До момента в находището са установени около 140 вида гръбначни животни, сред които 8 вида влечуги и земноводни, 74 вида птици, 5 от които са нови видове чучулиги в световен мащаб, 37 вида дребни бозайници и 21 вида едри бозайници. От находището са събрани над 1700 костни останки от птици и над 1000 костни останки от хищници, чифтокопитни и нечифтокопитни.

15 вида птици, един вид дребен хищен бозайник и един вид полевка са нови за световната наука. Това фаунистично богатство поставя находището край Вършец на първо място по брой намерени видове гръбначни животни сред находищата с вилафранкска възраст в Европа.

Как всички тези кости са се събрали на едно място, откривателят им обяснява с наличието на хищници и по-късни климатични явления. "Най-вероятно е имало пещера, в която хиени са носили кости. После вероятно вода ги е събрала на едно място. Също така и бухали или други грабливи птици също са оставяли кости в района", казва Марков. Най-многобройни са костните фрагмени от елени. Тази територия са обитавали животни, твърде различни от днешните - носорози, древни диви коне и чифтокопитни, гепарди, хиени, саблезъби котки, големи лешояди, орли, соколи, както и дропли, тетреви, чучулиги, бързолети и множество други изчезнали видове птици. Срещали са се антилопи и големи гущери - варани, наред с приеманите за типично северни птици като тундровите яребици.

Палеопаркът пресъздава природната обстановка край Вършец и на Балканите преди около 2,5 млн. години, от времето на намерената фосилна фауна и представя по-атрактивните видове гръбначни животни от това време, известни от находището, открито в околностите край Вършец. Срещали са се и антилопи и големи гущери - варани.

В залата посетителите могат да видят експозиция с фосилни останки от находището и да се насладят на мултимедия с клипове и анимация, представящи находището. Експозицията е представена в 10 витрини чрез отделни кости и отливки на по-впечатляващи останки, оригиналите на които са на съхранение в НПМ-БАН.

В обширния двор са поставени макети на животните, чийто кости са открити наоколо, но това се оказва голям проблем, оплакват се служителите. Фигурите са направени от метален скелет, покрит със стиропор и оцветен в предполагаемите цветове на предисторически животни, които изглеждат почти като живи. И от това идва проблемът, че родителите пускат децата си да се катерят върху моделите, за да ги снимат, а това поврежда фигурите, които не са предвидени да издържат на такива изпитания. Затова и голямата молба на служителите е родителите да показват на децата си експонатите, но не и да ги докосват дори.