„Здраве без лекарства“: Как се прави хубав чай

Бере се в дните около пролетното равноденствие

ВИОЛЕТА ПЕТРОВА

Чаеното растение, както и лековитите билки, обича чисти места, незасегнати от човека и индустриите. Високите ридове са естественият му дом. Чай, расъл в планините, съдържа полезни минерали от планинските почви, вода и въздух. Растението обича топли места и шарена сянка. Без влага не изкарва дълго, но много вода както и температурните крайности го убиват.

Планините са средища и на чисто природно чи - миниатюрния строителен материал, от който според китайската медицина са изградени клетките. Поетото с хубав планински чай

чи влиза в клетките и

служи като материал за укрепване на тялото

Колко лековита е чашата чай, зависи от това къде е расло дървото, кой и как бере листата, колко компетентни са берачите и производителите и как е съхраняван чаят. За най-добрите в занаята са важни също денят и часът на беритбата.

В зависимост от всичко това чаят се дели на категории. Колкото по-далече от пролетното равноденствие е датата на беритбата, толкова повече падат качеството и цената на пакетчето.

Набраните през пролетното равноденствие листенца са най-ценни и най-усилената беритба е именно тогава. От тях се прави най-добрият чай. Те акумулират много ян-чи, което започва възхода си в началото на пролетта.

Листенцата лесно поемат мазнините от човешките пръсти, затова се берат с много чисти ръце. В миналото беритбата се поверявала на съвсем млади момичета, за които се смятало, че имат много чисто и здраво чи поле. Сръчните им пръсти пърхали толкова бързо около стъблото, че не можело да се види кога точно откъсват листенцата.

Чираците влизат в занаята още като юноши и събират умения поне 20-30 години, докато станат майстори. Сред майсторите има баш майстори - те познават душата на чая. Знаят и онова, което не може да се постигне с чиракуване, а само с много мерак и душа.
Китайците обаче нямат концепция за душа като нашата, защото при тях липсва дуализмът тяло-душа, от който произлиза нашето понятие. Но когато влизат в по-тесни контакти с християнските страни, те създават дума, с която да обозначават на китайски

християнското понятие “душа”. Поради това
китайското разбиране
за душата е по-различно от нашето

В традиционната китайска медицина умът и сърцето са свързани толкова неразривно, че се смятат за един орган и се назовават с една дума - “шин”. Тази дума се превежда ту като “душа”, ту по друг начин в зависимост от контекста и умението на преводача.

Баш майстори в изкуството на чая стават ония, които култивират своя шин и общуват със света чрез него, а не само чрез интелекта си. Уникалното съчетание от природни дадености и качествата на човешкия шин превръщат листата на обикновено чаено дръвче в еликсир. Баш майсторите “говорят” с растението и го обграждат с толкова топлота, грижи и внимание, че то расте буйно и здраво, а всяко негово листенце се зарежда със специални свойства, носещи здраве, благоденствие и бистър ум.

Развитието на шин е било централна програма в будистките манастири и даоистките храмове, затова те първи започват да произвеждат прочутите чайове.

По Копринения път чаеното растение отдавна е излязло от Китай, но във всяка страна чаената култура се е пречупила през доминиращия в нея светоглед. Чай се пие в цяла Азия и навсякаде по света, но китайците остават ненадминати, защото никога не са престанали да се усъвършенстват в това изкуство. Всяка династия внасяла нови елементи, без да изоставя нищо ценно от наследеното. Стига се дотам, че известните чаени дървета се почитали като хора със специални заслуги.

Порцелановата индустрия процъфтявала заедно с чаената. Най-изисканите и скъпи съдове са от черен порцелан, произведен в Ишин край езерото Тай. Той се прочува като

столица на китайския
порцелан

А най-скъпият чай се събира от единствените три дървета, останали от древна чаена горичка високо в планината Меншан в провинция Съчуан. Тази планина се състои от 5 вериги, всяка с висок връх. Разположени като листа на лотус, тези вериги приютяват много будистки и даоистки храмове, светилища и манастири.

На висок рид в Меншан монах посадил чаена горичка преди векове. Той отглеждал дръвчетата, както се гледат деца - с топли грижи и много обич. Чаят от тях дълго време се знаел като най-лековития. Местните хора го нарекли небесен чай и го почитали наравно с будистките светци. Листенца, откъснати там през трите дни около пролетното равноденствие, което е и време на първите пролетни бури, са целунати от гръмотевици и се смятат за чудотворно лековити.

Днес чаят от трите последни дървета в горичката на монаха се появява по аукциони и се продава на баснословни цени, близки или над цената на златото.