Доц. д-р Радосвет Горнев: Рак у нас е смъртна присъда

Публикувана: 22.06.2016, 10:08 13150 Автор: БД Онлайн

Имаме пари, нямаме човешката взаимопощ

Кой е той
Доц. д-р Радосвет Горнев е специалист по хирургия. Завършил е Медицинския университет в гр. София през 1990 г., придобива специалност обща хирургия през 1996 г. Последователно специализира във водещи клиники - Александровска болница и ВМА, в областта на жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия, хирургия на панкреас и т.н. През 2003 г. е стипендиант на „Кливланд клиник“, САЩ, с ръководител проф. Стивън Уекснер. През 2006 г. придобива магистърска степен по здравен мениджмънт в УНСС, София. Специализирал е лапароскопска херниопластика в Сьодертале, Швеция, както и в Турция и Любляна, Словения. Работил е като хирург в І Градска болница в София, а от 2008 г. досега оглавява Клиниката по обща хирургия в УБ "Лозенец".

- Доц. д-р Горнев, поехте благотворителна инициатива да се играе пиесата "Синята птица" от Матерлинг в Народния театър за всички страдали от колоректален рак. Защо?
- Идеята, която споделямe е с мотото - "Ние" - това е повече от "ти" и "аз"! С тази инициатива искам да кажа, че съвременното лечение на колоректалния рак е винаги успешно, когато се хване в ранен стадий. Още от древността великият Авицена, основоположникът на медицината, казва, че в битката с болестта сме трима - аз като лекар, ти като пациент и болестта. Ако сме заедно, ще я надвием, но в наши дни тези слова имат твърде различен смисъл. Смятам, че както пациентът, така и лекарят не би трябвало да са сами в борбата със страданието. За съжаление у нас, когато се постави диагноза рак, това почти винаги е реципрочно на смъртна присъда. Това най-често се случва с хора в активна възраст, дали много на обществото в целия си съзнателен живот, достигнали до момент, в който след подобен тип диагноза най-много се нуждаят от подкрепа. А обикновено тогава най-често са отхвърлени, игнорирани.
- Какво трябва да направят докторите в този момент?
- Да използват мултидисциплинарен подход, към който да привлекат колкото се може повече съмишленици - колеги, познати, да изградят връзка на доверие с пациента. Днешната технологична медицина дори като институции трябва да бъде съпричастна към тези болни. От там дойде нашата идея - да "отворим" вратата на хората с подобни проблеми и да им кажем: "Не сте сами, ние, докторите, сме тук и ви подкрепяме". Защото, знаете ли, нашият език е много богат и с думата "благотворителност" могат да се изразят много неща - това не означава само събиране на пари, а в нашия случай е събиране на хора, съпричастни към даден проблем. Защото има път и спасение за тези хора.
- Защо избрахте точно "Синята птица" на Матерлинг?
- Защото идеята й се припокрива със спасението и надеждата. Това е като в нашата литература бялата лястовица, за която пише Йовков. Всъщност ти може да не вярваш, че я има синята птица и бялата лястовица, но не трябва да спираш да я търсиш, защото пътят към спасението на тези страдащи е свързан с концентричните кръгове около тях на хора, които да ги подкрепят. Между другото точно така сме разположили всички страдащи или борещи се с този тип рак в залата на Народния - те са ядрото, на най-хубавите места. Останалите са за техните близки.
- Защо точно за този тип рак решихте да направите акцията?
- Защото той е лечим, както между другото почти всички, които се хващат в начален стадий, както вече казах. Знаете ли кое е странното - в света се говори за спасение и оцеляване след тази болест, у нас се говори за преживяване с онкологично заболяване. А преживяването не е съизмеримо със спасението, нито с оцеляването. Оцеляването и спасението са кауза, с която си струва да се борим всички заедно, и това не е нещо, което ние ще направим като еднократен акт. Това не е само да оперираш пациента и всичко е окей, той си тръгва и е жив и здрав. Трябва да го има мултидисциплинарния подход към него, той е задължителен, ако искаме тези хора да продължат живота си, да са полезни на обществото.
- Какви са ранните симптоми на тази болест, д-р Горнев? Често хората страдат от нервен стомах, храненето ни не е здравословно, кое трябва да ни алармира, че има проблем?
- В световната медицина са възприети алгоритми, при които се подхожда за лечение. Това е масов скрининг и рискови групи. Като рискови групи се определят хора, които имат роднини с подобно заболяване, хора, които преди са имали доброкачествени заболявания на дебелото черво, и такива, които са претърпели някакви интервенции на храносмилателния тракт. Отделно от това всеки човек, навършил 50-годишна възраст, подлежи на някаква форма на скрининг. Т.е. не е задължително това да е инвазивно изследване като най-популярното колоноскопия, което не всеки може да издържи. За щастие има и други изследващи алтернативни методи, които всеки може да си направи. Според мен дори това трябва да бъде включено в програмите не само на здравната каса, но и на всеки общопрактикуващ лекар, за да могат тези заболявания, специално отнасящи се до карцинома на дебелото черво, да бъдат сведени до минимум или хванати в най-ранния им стадий.
- Знаете ли, имам приятелка, която преди месеци бе уволнена, защото има рак на гърдата, това не е ли вид дискриминация? Тя обаче така и не можа да осъди работодателите си.
- За това говорим, това е идеята ни. Да не се чувстват тези хора отхвърлени от обществото, изоставени и някак си нефелни. Освен това не става дума само за пари, защото в един момент парите ще се съберат. Но те могат да потънат някъде без никакъв ефект. Идеята е отваряне към проблема, да се говори в обществото за него, да има разбиране на всеки етап от заболяването, всеки да подкрепя тези хора както може. Журналистът, писателят, общественикът, политикът - това е морален дълг на всички, които могат да направят това, за да извлечем тези хора от изолацията. Не бива диагнозата рак у нас винаги да е равна на присъда смърт. Освен това смятам, че имаме пари в рамките на касата, парадоксално, но ги имаме, имаме и лекари, слава Богу още, апаратурата също е на високо ниво, но нямаме подкрепата - човешката, която е най-важната.
- А какво ще кажете за хората, които имат нужда от лечение, а трябва да си плащат от джоба консумативите, при това здравноосигурени лица?
- И това е другият проблем, с който се сблъскват пациентите, които нямат възможност да си платят. Основното и задължително според мен е да се въведе еднакъв достъп на болните с карцином до високотехнологична медицина. Т.е. да няма разделяне между хора, които могат да си платят, което е извън регламента на здравната каса като скъпоструващи консумативи, и тези, които не могат да си платят. В този случай също можем да говорим за дискриминация - защо човек, който цял живот си е плащал осигуровките, да трябва да си доплаща за лечение? Нямам представа как това предложение е минало през Народното събрание, дори как юристите са се съгласили с този казус. За мен това не е окей лечение, аморално е. Отделно, това поведение въвлича лекарите в корупционни практики, да работят с нерегламентирани плащания извън самото лечение на пациента. Т.е., за да може пациентът да достигне до високотехнологична медицина, той трябва да търгува себе си, къде го има това?
- Когато споделихте идеята си с Мариус, той как реагира?
- Имам щастието да се познавам с този човек и смятам, че е невероятно добър. Веднага прие предизвикателството. В САЩ също има подобен тип подкрепа към онкологичните заболявания - синя идея...
- Като розовия цвят в подкрепа на жените, болни от рак на гърдата?
- Да, точно така. В случая на нас са ни важни подкрепата и да съберем хора, а не пари. Това е важното. В четвъртък в Народния театър "Иван Вазов" очакваме съпричастност. Защото търсенето на синята птица е нашият приказен стремеж към спасението.Средствата от продажбата на билетите за представлението ще отидат за борба с рака на дебелото черво.