Проф. д-р Исмет Аслан: Ракът на главата и шията може да причини психологически проблеми на пациентите
Проф. д-р Исмет Аслан, специалист „Уши, нос, гърло“ от високотехнологичните Болници Liv, е лекар с високо признание в световен мащаб.
Завършва медицина в Истанбул през 1991 г. и след успешно придобиване на специалност „Отоларингология“ през 1996 г. заминава за САЩ. Там работи последователно в престижни институции като Harvard Medical School в Бостън и Vanderbilt University в Нашвил. През 2000 г. се завръща в родината си с придобития опит и умения и се превръща в един от най-търсените специалисти за операции в областта на главата и шията. През 2002 г. придобива научно звание доцент, а през 2007 г. – професор. В момента практикува в Болници Liv, където наличното високотехнологично оборудване му позволява да работи на най-високо ниво, съвместно с мултидисциплинарен екип от специалисти. В УНГ-отделението на Болници Liv се предоставят пълен спектър от услуги за деца и възрастни при заболявания на средното ухо, тъпанчето, носа, гърлото и лицевите нерви. Третират се и сложни състояния като рак на устната кухина, на слюнчените жлези, на щитовидната жлеза. Използват се съвременни ендоскопски, лазерни и роботизирани методи
"Ракът на главата и шията се появява в най-забележимата част на тялото. Въпреки че не е толкова разпространен, колкото рака на белия дроб или този на гърдата, той води до по-големи проблеми за пациента и обществеността, тъй като главата и вратът са по-трудни за криене. Например, при жените загубили гърдата си или при пациент с колостомия (дефекация към пластмасова торбичка, прикрепена към корема) не се разбира още от пръв поглед, че са загубили органите си поради рак. Пациентът може да продължи ежедневието си с болестта. Рак в областта на главата и шията (например напреднал рак на гърлото), може да доведе до загуба на цялото гърло, като пациентът трябва да живее с дупка под гърлото си (трахеостома) и може да се изправи пред проблеми като неспособност да говори. Всеки път, когато пациентът кашля, секретът, който идва от белите дробове, се разпространява и затруднява способността му да говори, което на практика може да изключи пациента от обществото и да го принуди да се откъсне от самия себе си и дори да навлезе в сериозно умствено разстройство.
Не само ракът на гърлото причинява такова безпокойство. Пациент, който е загубил почти цялата си челюст заради рак на устната кухина, такъв, който е развил рак на ларинкса и долната челюст (мандибула), пациент, който е загубил половината от носа си или лицето си поради рак на параналния синус, пациент, който е загубил езика си, могат да бъдат изправени пред много трудни за преодоляване проблеми, които да повлияят върху степента му на комуникация с останалата част от социума, а в дадени случаи да разрушат и вътрешния му свят. Пример за това е пациент, който трябва да живее с хранителна сонда, който не може да говори и да преглъща поради меко небце.
Това са дълбоки органични и психологически проблеми, които ракът на главата и шията може да причини на пациентите, поради загубата на органи. Също така те са и основната причина за появата на страх и притеснение от консултация с лекар, след като пациентите разберат, че имат рак на главата и шията. Но това е безполезен страх.
Оториноларингологията, хирургията на главата и шията и радиационната онкологична наука, разработени успоредно със съвременните технологични решения, позволяват рационално третиране на рака на главата и шията при лечението на пациентите. Например, 83% от пациентите с ларингичен рак на всеки етап могат да бъдат облекчени от това заболяване без постоянна трахеостома. По същия начин е възможно да се направи нова челюстна кост на пациент, който е загубил цялата си долна челюст, вследствие на интраорален рак, като се направи костна трансплантация от средата на ухото, ползвайки се от постиженията на хирургическия отдел уши/нос/гърло/глава/шия или чрез използване на кожа от предмишницата на пациент, който е загубил своята. Поради всички изброени причини е жалко, че хората, които страдат от рак на главата и шията, в определени случаи забавят лечението си поради страх от това, което евентуално предстои“.
